КЪНТЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. кънтя̀л, -а, -о, мн. кънтèли, несв., непрех. 1. За кух предмет, празен съд и под. — издавам при удар или почукване върху повърхността характерен отразен звук; резонирам. Завъртя канелата на първата [бъчва], а тя не пуска. Чука бъчвата — кънти, празно. Т. Харманджиев, КЕД, 231. Нарамва [Яна] бели бакъри, отива за вода. Кротко пристъпя из пътя и с дясна ръка държи предния бакър да не кънти. К. Петканов, СВ, 46. Мъжът натисна шиша в рохкавата пръст и се ослуша. — Плочата! — каза той. — Сигурно това е плочата! Слушай как кънти. К. Калчев, УЧС, 13. Каменната настилка кънти под копитата на конете, каменни зидове, .., каменни плочи се спущат по покривите. А. Дончев, СВС, 205-206. Не за молитва днес кънтят / църковните камбани, / мъже отрано се тълпят, / по селските мегдани. Т. Харманджиев, П, 28. // Отразявам идващи отвън звукове; еча, ехтя, отеквам, резонирам. Наредени, една до друга, бързаха Янините дружки. Белите им менци лъщяха и леко кънтяха от гръдните им смехове. К. Петканов, СВ, 65. Тъпите избухвания на снарядите бяха така силни, че и двамата усещаха как гърдите им глухо кънтят. П. Вежинов, ВР, 108.
2. Предизвиквам отразени звукове; еча, ехтя, отеквам. Войникът заблъска с приклада на пушката си. После пак. Глухо кънтяха силните удари; вратата беше от здрави, дебели дъски, но беше тясна и писка, вградена в дебела каменна стена. Д. Талев, И, 100. По стълбите кънтяха тежки стъпки, които се качваха нагоре. П. Константинов, ПИГ, 96. Той [Христо] нарочно крачеше посред улицата, кънтеше с високите си обувки и ловеше с жаден поглед надзъртащите, изплашени лица на своите сънародници. Ст. Дичев, ЗС I, 604. Димяха комините на работилниците, кънтяха последните чукове върху наковалните. И. Петров, НЛ, 233-234.
3. За обширно пространство, зала, помещение и под. — отразявам и засилвам звук, глас и под.; еча, ехтя. Околността кънтеше от техните песни. Пееше с увлечение учителят, пееха и учениците. Ст. Дичев, ЗС I, 357. Два дни вече как Софийско равно поле ехти от гръмове и трясъци; кънти и трепери висока Витоша. Ив. Вазов, Съч. VI, 120. Кръчмата кънтеше от викове, удряне по масите и псувни. К. Константинов, ПНП, 28. — Кажи Малеев, отговори! — настояваше Мечкарски и претъпканата с народ канцелария кънтеше от гневния му глас. Ст. Марков, ДБ, 277. — В София е образувано правителство на Отечествения фронт. Народът манифестирал свободно, улиците кънтели от викове и речи. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 387.
4. За глас, звук и под. — звуча силно, отразявам се и се чувам надалеч; еча, ехтя, отеквам. Тодора, .., вече разпореждаше в бащината му къща. Гласът ѝ кънтеше, събуждаше ехо. К. Петканов, БД, 36. Вечер калето оживяваше. Кънтяха там младежки песни и смях, ехото отвръщаше на весели провиквания. Ем. Манов, ДСР, 5. Чуваше се там и трясък на бомби, който кънтеше из балканските усои, като че бомбите избухваха в някои от близките долища. М. Марчевски, МП, 170. И, кога се люшна из въздуха on, / то хиляди гърди издадоха стон / и дълго йощ време там под небосвода / кънтяха тез думи: „Свобода, свобода!“ Ив. Вазов, Съч. I, 200. // За музикален инструмент, високоговорител и под. — произвеждам, издавам много силен звук, който се разнася и се чува надалеч; еча, ехтя. Те бяха самоуки музиканти. . Техните тъпани, кларнети, флейти кънтяха пред всяка наша манифестация на първи май. А. Каралийчев, С, 186. А тъпаните удряха, кънтяха зурлите. Д. Спространов, С, 353. Високоговорителят кънтеше. Ел. Багряна, ПЗ, 13.
5. За звук, реч — запазвам се като впечатление, спомен в ушите, в съзнанието известно време след като съм произведен, произнесен. Тези думи бяха изречени с такава пламенност, че за някое време не можа да продума нещо, сякаш те още кънтяха в ушите на всекиго. Ст. Загорчинов, ДП, 495. Ирина сложи ръка на челото си и се облегна на креслото. Пронизващият вик на болната още кънтеше в ушите ѝ. Д. Димов, Т, 193. Буйна дунавска струя струи върху мен / и кънти в ушите ми тропот от изток: / конница луда на хан Аспарух. Е, 1981, бр. 1085, 1. Салонът не се събори, но възторженият вик на добруджанските момчета и девойки много дни кънтя в ушите ни. А. Каралийчев, СбЦГМГ, 234.
6. Прен. Книж. За вест, слава — разпространявам се много нашироко и продължително време задържам вниманието. Името на Георги Димитров кънтеше по четирите краища на света. ОФ, 1948, бр. 14, 91, 6.