КЪ̀ПАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от къпя и от къпя се. — Няма момичетата .. Отидоха да се къпят във водата. . — Какво е това къпане! — възмути се той. — Всяка вечер се къпят, като че са царски дъщери. Ем. Станев, ИК I и II, 191. А пътят минаваше току до самата вода — бистра и прохладна, тъкмо за къпане. М. Марчевски, П, 211. Кой измисли самодивите с техните игрища и нощни къпания във вировете? Й. Радичков, СР, 74.