КЪПЍНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до къпина. Кимна с глава, обърна се да се обади на другарите си, но кракът му се заплете в къпинова лозина и малко остана да падне по очите си. К. Петканов, ЗлЗ, 146.— Отнеси там малката Герда, остави я до големия къпинов храст, който се червенее в снега, и се върни веднага тук. Св. Минков, СЦ (превод), 60. Стълбовете вървят. Отдалеч са като мъниста на гердан. Сега приличат на зърна! Къпинови зърна! Д. Габе, Н, 52.
2. Който е получен, приготвен от плода на къпина. Къпиново вино. Къпинов сок.
3. Обикн. за очи — който има черен цвят като плод на къпина. Гласът на Стоян изпълваше песента с носталгична въздишка по невъзвратимото. И отпиваше вино от медния mac, и ми подаваше таса — черните му къпинови очи се пълнеха с наслада, .., защото бях приятел. Ст. Сивриев, ЗСБ, 12. А човекът с къпиновите очи обяснява нещо — обяснява на своя език. А. Страшимиров, Съч. V, 351.