КЪ̀РАГАСЪ̀ неизм., м. През османското владичество — турски началник на полицейска група, която охранява реда по пътищата или в селата; кърсердар. — Ефендим, ако е възможно, то заповядайте на селския кехая да не влязва в стаята, .., казах аз на всесилния кърагасъ. З. Стоянов, ЗБВ I, 159. Три тушки бяха изпразнени преди една неделя срещу един кърагасъ, като минавал край Лясковското бра-нище. Ив. Вазов, Съч. VII, 70. По това време кърагасъ (полицейски началник) в Хасково е бившият кърджалия, свирепият арпаутип Алиа. Н. Хайтов, ΙΠΓ, 138.
— От тур. kir agasi.