КЪРВАВОЧЕРВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е червен като кръв; яркочервен, кървав, пурпурен. Слънцето се беше застояло точно на хоризонта и обливаше с кървавочервена светлина кооперативния блок. Ст. Даскалов, БМ, 260-261. Очите на бухала продължаваха да ме гледат — кървавочервени, горящи като очите на безумец. Ем. Станев, ЯГ, 20-21. Понякога другоселецът, за да ни съблазни още повече, нарязваше някоя диня и ни показваше кървавочервения резен. Кр. Григоров, ОНУ, 75.