КЪРГ м. Диал. Кръг (в 4 знач.). Една вечер Момчил се беше прибрал с тежък товар на рамене. Баба му разпляскваше хляба върху обгорения кърг. З. Сребров, МСП, 30. — „Майчинко, мое майчинко, / Нурие курбан да иде. / Нищо ми не е най-мило, / ам ми е мило, майчинко, / до кърг юк руба оставям / на четри страни складена.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 140.


Източник: Речник на българския език (онлайн)