КЪ̀РДЖАЛИЙСКИ1, -а, -о, мн. -и. Прил. от Кърджали и от кърджалиец. По-голямата част от кърджалийските гори някога са били дъбови. Н. Хайтов, П, 30.
КЪ̀РДЖАЛЍЙСКИ2, -а, -о, мн. -и. Прил. от кърджалия. През първата половина на XIX век феодалните размирици и кърджалийските нападения почват да затихват. Г. Дръндаров, ВЗ, 10. Румелийските кърджалии настоявали да се приберат за зимуване по родните си места, такава била кърджалийската практика. В. Мутафчиева, KB, 330. Първите български преселници в Цариградско били бегълци от кърджалийските зулуми, развихрили се най-яростно около средата на осемнадесетия век. Хр. Бръзицов, НЦ, 5.