КЪ̀РШЕНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от кърша1 и от кърша се. Беше тихо, толкова тихо, че се чуваше и най-лекия шум от кършенето на изсъхналите клони. Кр. Григоров, ОНУ, 65-66. — Напрегнато очакване е сковало всичките дървета. И дохожда бурята. Вой, писък, кършения. .. — една борба, която не трае много. Д. Немиров, Др, 100. За да се получат по-високи добиви, те [кооператорите] извършват и кършене на памука — премахват страничните клонки и върховете на растенията. Сл. Петров, РКХО, 123. Играчките се наредиха една подир друга и всяка се мъчеше да си покаже всичкото изкуство на телодвижението и на кършенето. Ц. Гинчев, ГК, 239. Между това момите запяха. Сред техните извивки Джонко долавяше тънкия глас на Ангелина и всяко кършене му свиваше сърцето. А. Страшимиров, ЕД, 25.
КЪ̀РШЕНЕ2 ср. Отгл. същ. от кърша2 и от кърши ме.