КЪСА̀ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от късак. Беше с късаче без ръкави, та широките ръкави на ризата свободно се вейкаха и разкриваха мускулестите му ръце. П. Здравков, НД, 163. По едно време слушам свирня и някой вика: „Ихуу! Ихуу!“ Бре! Хайде-хайде, току изскочи на поляната сватба. Момите по бели дълги ризи, .., пък мъжете в някогашни бели късачета. Ил. Волен, РК, 52. Слуги, облечени в късачета, обшити с лисичи кожи, влязоха с подноси в ръце. Ст. Загорчинов, ЛСС, 24.