КЪСКАНДЍСВАМ, -аш, несв.; къскандѝсам, -аш и къскандѝша, -еш, мин. св. къскандѝсах, св., прех. Диал. Изпитвам, почувствам завист, ревност. Живовала йе Петкана, / живовали със Стояна. / Къскандиса ги майка им, / та па се чудом чудеше, / дека да найде омраза с Петкана да ги омрази. Нар. пес., СбНУ XLIII, 281. Ние си знаем вече какъв беше Пенчо; от зетя си къскандисваше своите си, а колко повече като чуе, че му стъпал чужд човек в къщата. Ил. Блъсков, ПБ III, 24. Тогива ти ще виждаш сякакви мъже и аз ще се виждам и сприказвам със сякакви жени, че тогива му е нему джумбуша: аз ще та къскандисвам от другите, ти не знам що. Китка V, 20-21. къскандисвам се, къскандисам се, къскандиша се страд.
— От тур. kiskandi.