КЪ̀СНО нареч. 1. Към края на определен период от време (сезон, месец или част от денонощието). Късно след обед тоя ден в коларската работилница влезе стрина Злата Секулева. Д. Талев, И, 491. Ванко работеше в работилницата, понякога се откъсваше за малко и се срещаше с Васил, а до късно през нощта упорито учеше. М. Грубешлиева, ПИУ, 58. Вземаше Ирина сънотворни хапчета, спеше до късно през деня, а след това четеше детективски романи. Д. Димов, Т, 654. Пристигнах в Берлин късно привечер, уморен от близо осемчасовото летене със самолета и разтакаванията по летищата. Др. Асенов, СВ, 19. Чак до късно през есента, .., ханът се пълнеше с хора. Й. Йовков, ΒΑΧ, 6. „Мехмедалу мили сину, / де лю одиш, де лю шеташ / вечер късно, сутрин рано?“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 237.
2. Когато се стъмни, във вечерен или нощен час. Легна си късно. И почти цяла нощ се мета ту на една, ту на друга страна. Т. Влайков, Съч. III, 302. Цялата седмица все така рано излиза внучката му и късно се прибира. С. Северняк, ИРБ, 12. Къде да почукам тъй късно? Кой морния друмник ще пусне? Ас. Разцветников, С, 41. ● Удвоено късно-късно. На сутринта селяни дълго търсиха кмета да го поздравят с Рождество Христово и късно-късно го намериха в общинския яхър, вързан за яслите до магарето. Елин Пелин, Съч. IV, 181. // С гл. съм, ставам в З л. ед. Означава, че е настъпила вечер или нощ. Вечерният здрач бавно и неусетно потъмня. . — Хайде прибери се, стана късно! — викна малко на-ставно старецът. Елин Пелин, Съч. I, 80-81. Една вечер, .., тя [Султана] нареди леглото и се върна с дебела мека ямболия, прехвърлена през рамо. Каза му: — Върви да спиш. Късно е. Д. Талев, ЖС, 91.
3. След установеното, определено за извършването на нещо време. Санчо късно протестира за романтичното име що му давам. Ив. Вазов, ПЕМ, 83. — Много късно поливаш, — обади се пак Свилен. Милена се спря. Елин Пелин, Съч. I, 82. // С гл. съм, ставам в З л. ед. Означава, че е минало времето за извършване на нещо. Стамат и Росинка пропълзяха в скривалището. Беше вече много късно да избягат, късно за каквото и да е ново решение. Д. Ангелов, ЖС, 279. — Внимавай, следят те. . — Че какво ще ми направят? — поизправих се изтръпнала.— Ти бягай, докато е време, докато не е станало късно,. . Не ги познаваш какви животни, какви злодеи са. П. Михайлов, МП, 65-66. Но сега беше вече късно да се поправи бедата. Пътят беше избран и тя го пое смирено. Г. Райчев, ЗК, 226.
4. Само степенувано, а) В сравнителна степен — след известно време, след това. А бяхме и днес победители. Да, но тая радостна и бодра самоувереност, която победата дава, иде по-късно. Й. Йовков, Разк. II, 167. Те помръзваха на едно място, па им хрумна, че може и да не видят заптиетата, че може те да са отложили за по-късно тръгването си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 196. Още не беше се съмнало и Груев легна да поспи. . Няколко часа по-късно го събуди някакъв съвсем тих, еднообразен шум. Д. Талев, И, 479. След идването на турците светогорските манастири значително упадат и едва по-късно почват да се съвземат. Б. Пенев, НБВ, 41. б) В превъзходна степен — за означаване на краен срок, последен предел. — И тъй, Македонски, тряба да тръгнеш утре, най-късно вдругиден. Ив. Вазов, Съч. VI, 61. Уговорихме най-късно до две седмици да прочета пиесата и да направя забележките си. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 310. Най-късно три месеца след разпущането на Народното събрание се произвеждат избори за ново Народно събрание. Конст., 11.
◊ Късно живея. Обикн. във 2 и З л. Разг. Ирон. 1. Научавам с голямо закъснение нещо или съобщавам като новина нещо, което отдавна е известно на всички. — А къде е баща mu? C аламана? — Късно живеете — засмя се Клео. — Аламанът влезе в кооперацията. Сега татко е капитан... Ем. Манов, БГ, 32. 2. Изоставам от съвременниците си по начин на живот и възгледи. — А-a, разбрах те аз още като не я свърши никаква и за Панчето! Така де, ама рекох, че като е за мен и за мойта булка, но нейсе! Дон Кихот си ти, братче, смешен си! Късно живееш. Тарас, СГ, 66. Рано или късно. Разг. В бъдеще, в неопределен момент, някога (употребява се, за да се подчертае, че нещо непременно ще стане). Всички църковни първенци и застъпници бяха единодушни в едно: рано или късно българската църква трябва да се отдели от гръцката. Ст. Дичев, ЗС II, 268. Тогава Спасов повторно реши да избяга от тая малка страна, където човек не може да се укрие и рано или късно ще бъде заловен. М. Марчевски, П, 139. Правдата не стои много време покрита. Рано или късно тя блясва, като слънце след бурята. К. Величков, НС, 43.