КЪСОВЪ̀ЛНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. 1. Който се разпространява, предава на къси вълни. Противоп. дълговълнов. Луминесценцията се среща в някои минерали, когато се нагряват, натискат, трият, облъчват с ултравиолетови, катодни и други късовълнови лъчи. Г. Георгиев, МП, 126. Смущенията в йоносферата се дължат на късовълново излъчване на Слънцето. Вселена 69, 78.
2. За апарат, апаратура — който приема или предава на къси вълни. Противоп. дълговълнов. Такава линия намира приложение в техниката на късовълновите антени, когато се налага съгласуване между отделните елементи на отделната система. X. Шинев, А, 43-44.