КЪСОГЛЀДО. Нареч. от късоглед. Асаров стана домакин на кооперативния стол. Напълнял, .., той си тури очила, с които надничаше късогледо в книжката и с търпение изслушваше исканията на разни бивши гладници. Д. Вълев, Ж, 99. Мария горестно въздъхна: тя бе живяла късогледо и може би лекомислено. А. Наковски, МПП, 132.