КЪСОКРА̀К, -а, -о, мн. -и, прил. Който има къси крака; късоног. Противоп. дългокрак. Извън фермата, в задния двор, са готварниците с димящи комини, край готварниците шетат непрекъснато хора, главно късокраки якутки и готвачи с дългите си готвашки шапки. Й. Радичков, НД, 18. В унисон с модата мантото има следните преимущества: стои еднакво добре на късокраки и на дългокраки дами. ВН, 1960, бр. 2615, 4. Чрез изкуствения отбор човек е създал такива породи в практиката, каквито не биха могли да съществуват в природата, като безроги говеда, късокраки овце, високомлечни говеда. Осн. сел. стоп. VIII кл, 126.