КЪСОТА̀, мн. няма, ж. Остар. Качество на къс; краткост. Но преди това да кажа с две думи как сгреших, та написах Митрофана. Една автобиографическа черта, която читателят нека ми прости, зарад нейната късота. Ив. Вазов, Съч. IX, 199. Баче Евлогие!. . За другите работи, споряд късотата на времято не ти отговарям сега. АНГ, кн. 1, 108.


Източник: Речник на българския език (онлайн)