КЪЩЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от къща (в 1 знач.); къще, къщица, къщичка, къщурка. Чаршафът се свлече от едното бедро. Старецът пъргаво се хвръцна обратно и се скри в къщенцето. Т. Харманджиев, КЕД, 191. Къща голяма не тръся. Затова Ви ся молях още в Букурещ да можаше да ся направи на уйчевото Ви местенце малко къщенце. АНГ I, 212.