КЪ̀ЩИ нареч. Само в съчет. с предл. В моята (своята) къща, в собственото жилище или при семейството си; дома. На границата, около напуснатия пост, кръстосваха и препускаха конници. Мълчаливо, със светнали от дълбока и нова омраза очи, жените забързаха към къщи. Й. Йовков, Разк. I, 107. С мъка се добра до къщи, падна на леглото си и се остави в студените тръпки на треската. К. Петканов, В, 218. Мигар наемателят наистина живееше? .. Той знаеше само пътя от къщи до канцеларията, евтината гостилница, схлупената гладачница. Св. Минков, РТК, 40. Из къщи навън, никой не смее да излезе дори до черкова! НБ, 1876, бр. 53, 206.