КЪ̀ЩИЦА ж. Умал. от къща (в 1 знач.); къще, къщенце, къщичка, къщурка. Не се лакомеше [Никола Керанов] ни за пари, ни за удобства, живееше с домочадието си в кирпичената къщица, строена от прадядо му преди Балканската война. Д. Вълев, Ж, 88. Ето, Деян дойде на края на града в още недовършената ти къщица. Завари те, тъкмо садиш дръвчета в градинката. Бл. Димитрова, Лав., 36. Нейната скромна къщица беше подкопана под основата и преобърната на скривалище. З. Стоянов, ЗБВ I, 132. Tue [славяните] са живеле мирно в своите къщици. КМБП, 13.