КЪ̀ЩНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Домакин (в 1 и 5 знач.); стопанин, къщовник. — Нещо не се погаждат със снахата — наведе се шепнешком кръголиката съседка. — Ами то си е така: умре ли къщникът, къщата се разтурва. Г. Караславов, Тат., 31.
