КЪЩО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се грижи добре за дома, за семейството си. — Загорец къща не храни, Калино — вашите момци са всички къщовни стопани. П. Тодоров, Събр. пр II, 190. Дядо Салих си взема къщовна снаха, да му са по-леки старините. Л. Александрова, ИЕЩ, 132. Добра излезе стопанката му, оправна и къщовна. Л. Михайлова, Ж, 94. Женете са за българки къщовни, / и любовни, и работни, спестовни. П. Р. Славейков, Сл, 81.