КЪЩО̀ВНИК, мн. -ци, м. 1. Мъж, който е уреден, добър, грижлив стопанин на къща, на дом; домакин. Понеже [войникът Тричко] беше симпатичен външно, чистник и къщовник, умееше да готви (по занаят беше дърводелец), Матей Матов го взе за свой ординарец. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 419. И вредно беше, и къщовник беше [Тошо], и мюлчецът си гледаше, а пък що знаеше добиченцата си да гледа! М. Георгиев, Избр. разк., 126. За него Гоце Чанев беше истински представител на народа — трудолюбив, къщовник, честен. Д. Спространов, С, 221. Хорските мъже — заключи тя — са къщовници. Подреждат си дома. Черемухин, П, 8. // Разш. Стопанин на дом, на къща; домакин. Младите нещо се сърдели, подхвърляли, че Иван се крие, че нарочно бяга от тях. Димо им разправял, че сега той е нов къщовник, на гърба му е легнало всичко, та не трябвало да му издирват много. Г. Караславов, Тат., 59. — Добре, но ще отидем по-напред дома, на закуска .. Най-после трябва да ме видиш като къщовник, да видиш и жена ми. Н. Попфилшюв, РЛ, 88. Не му се виждаше само някак особено новото му положете като самостоен къщовник и домакин. Т. Влайков, Съч. II, 101. А като гледат Рале какъв прибран къщовник стана, кривят уста, цъкат по прагища баби. П. Тодоров, И I, 115.
2. Диал. Мъж, съпруг; домакин. Една заран той [Свиден] тръгна за Грудкини да си изтегли и останалите пари от ратай лъка. Когато влизаше в портата им, в дъното на двора стоеха гърбом към портата Грудка и къщовникът ѝ и сърдито си приказваха нещо. Ил. Волен, БХ, 146.