КЪЩО̀ВНИЦА ж. 1. Жена, която е уредна, добра, грижлива стопанка на къща, на дом; домакиня. — Стрино, стрино, не те пускам да влезеш у дома, че е много разхвърляно .. — Я виж ти Ружка каква къщовница е станала. Ем. Коралов, ДП, 47. Както всички сопотненки от по-заможните, от еснафските семейства, тя беше примерна домакиня: работлива, пестовна, пъргава, къщовница и вечно занята с домашните грижи. Ив. Вазов, ИСМ, 6. Кета момува една-две години, па като я знаеха каква е работна, каква е къщовница, а и в лице беше прилична, она си намери лесно късмета, па се и ожени. М. Георгиев, Избр. разк., 232. — „Иди сбогом, Мильо, / .., / майка ти намери / мома тетевянка, / мома къщовница.“ Нар. пес., СбВСтТ, 489. // Разш. Стопанка на дом, на къща; домакиня. Но ето, сега вече ще има и снаха, ще има кой да го посреща вечер, ще бъде напалена печката, ще бъде пометено и изчистено, ще проличи, че в къщата има млада къщовница. Кр. Григоров, И, 137-138. — Тинке, че меси ти тутманика тази година за Васил. Мома си вече, къщовница ще ставаш. А. Каменова, ХГ, 175. Такава остана Нона и занапред — добра къщовница, разумна жена и съпруга. Г. Райчев, ЗК, 107. Такова чисто и работливо момиче, което не държи прашинка смет, ще бъде най-добра къщовница. Елин Пелин, ПР, 167. Майка му, като сяка едновремешна бедна къщовница, гледаше кога да сколаса къщната си работа, по това да поработи и нещо чуждо. Ил. Блъсков, КУ, 3.
2. Диал. Жена, съпруга; домакиня. Разкъса ли се ризата му, .., веднага я съблича и я подхвърля на жена си: — Закърпи я, дорде е време, да не ми се смеят нашенци. Ще рекат, че си нямам къщовница. Кр. Григоров, ТГ, 7. Чичо Върбан, като върна биволите от водопой и ги вързваха в обора с къщовницата си, по едно време покашля и продума: — Денке ма, какво ще кажеш ти, защо да си не купим тъй... теленца, а? Ил. Волен, БХ, 26.