КЪЩО̀ВНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Домакинство1 (в 1 и 2 знач.); къщничество. Едно благополучно къщовничество прилича на една магична градина, в която никога не става скудност на цветя. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 184. По-преди казах, че майка ми беше равна по къщовничество с всички сопотненки. Ив. Вазов, ИСМ, 8.


Източник: Речник на българския език (онлайн)