КЬО̀САВ, -а, -о, мн. -и, прил. За възрастен мъж — на когото не растат мустаци и брада. Зад него вървяха двама души: един цивилен, непознат, не беше от селото, и един от селските полицаи, Стамо Главинеца, към петдесетгодишен мъж, кьосав, несговорчив и зъл човек. Д. Фучеджиев, Р, 77. Рядко ще се чуе човешки глас, .., но навсякъде по гумното час по час се чуваше гласът на Ибраим ага, кехаята — дребен, кьосав турчин, със зеленикави, котешки очи, с дълга, жилава пръчка в ръцете си. Д. Талев, И, 12. Един от радикалите — адвокат, кьосав и татарообразен, търговецът от бранша, Каракунев и още двама души на висок глас обсъждаха нещо. Ем. Станев, ИК I и II, 489.