КЮМБЀ, мн. -та, ср. Разг. Ламаринена кръгла печка, обикн. за отопление с дърва. Двамата неволни пленници в землянката се увиваха в чергите и дълго не можеха да заспят. Студът и влагата проникваха до костите им. Не смееха да запалят малкото тенекиено кюмбе, за да не би да ги издаде димът. Ем. Манов, ДСР, 62. При силно запалване на кюмбетата кюнците се нагорещявали, зачервенявали и паянтовата къщица била готова да припламне. П. Мирчев, К, 154. Жените на всички тези мъже не познаваха убийствения селски труд, . ., не готвеха върху задимени кюмбета или на широки огнища. Г. Караславов, ОХ I, 35.
— От пeрс. прeз тур. kümbe.