КЮМЮ̀Р, мн. няма, м. Простонар. Въглища. Тая година зимата в Карлово бе необикновено сурова. Жените и децата не смееха да се покажат вън от къщи, а еснафлиите и търговците по цял ден прибавяха кюмюр на разгорените мангали пред дюкяните. Ст. Дичев, ЗС I, 97-98. Като се прибавят през тая оскъдна зима и лутанията по дирене на кюмюр и дърва, опашките за купуване на продукти, .., зимните месеци минаха. Б. Болгар, Б, 127. Димо кафеджията отдавна беше раздухал дървения кюмюр в огнището на тезгяха и чакаше мющерии. М. Марчевски, ДВ, 25.
— От тур. kömür.