КЮМЮРДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простанар. Който се отнася до кюмюрджия и до кюмюр; въглищарски. Единът от тях пищял, че са преоблякал в кюмюрджийски дрехи, с които можал да премине през турската стража и да влезе в немския параход. З. Стоянов, ЗБВ I, 148-149.


Източник: Речник на българския език (онлайн)