КЮ̀НЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. 1. Разг. Ламаринена тръба за отвеждане на дим от печка в комин. В скривалището нямаше отвор за комин, а и не беше възможно да се пробият двойните бетонни стени — затова решихме да поставим печката в преддверието и само с един пробив да прекараме кюнците до комина за парното отопление. П. Славински, ПЩ, 96. Остър вятър хвучи [фучи] навън, .., въвира се в тенекиените кюнци на горящата зад вратата печка и изпява странно „Упокой господи!“ Елин Пелин, Съч. II, 139. Някой бутна кюнците на печката и в стаята нахълта гъст черен дим, който прогони натрупалите се наоколо селяни. К. Калчев, ЖП, 10.
2. Остар. и диал. Широка глинена или циментова тръба за водопровод и канализация. Той наглеждаше дюлгерите, които копаеха в двора и слагаха червени кюнци — хаджи Вълко правеше чешма в двора си, едничкото нещо, което още липсваше на славата му. Й. Йовков, СЛ, 62. Постлаха с плочи нова пътека към чешмата, шуртеше тя още по-засилена — Лазар поднови кюнците и не се губеше ни капка от водата. Д. Талев, ПК, 514. Сюлейман хан я е строил.
Тая пещера пълнят с вода, а водата извеждат с глинени кюнци към разните му сараи и конаци. В. Мутафчиева, ЛСВ, I, 160.
◊ Като през кюнец минал. Разг. Съвсем тънък, слаб. Това дете е като през кюнец минало — то и не яде.
— От пeрс. прeз тур. künk.