КЮП, кю̀път, кю̀па, мн. кю̀пове, след числ. кю̀па, м. Диал. Голям глинен съд; делва. Те умеели да правят барут и да го продават с добра печалба, без да ги е еня кой за какво го купува. А българите го тъпчели в стомни и кюпове, кътали го за великия Първи ден на бунта. Г. Манов, КД, 140.— Вино — извика [деспотът] на притърчалия слуга — от червения кюп, от десетгодишното! Ст. Загорчинов, ЛСС, 25. Тракторът на стопанството в Огняново е изорал един огромен кюп за жито, измайсторен от грънчарска ръка преди повече от три хиляди години. А. Каралийчев, ОФ, 1950, бр. 1833, 4. Стига е мама ходила / със това църно фередже, / пусти кюпеве носила, / на були вода влачила! Нар. пес., СбНУ XLIV, 170. // Саксия. Най-малката им дъщеря Винка беше запълнила прозорците с цветя, разсадени в консервени кутии и всякакви други кюпове. Сл. Трънски, Н, 118.
◊ Бъркам в кюпа. Разг. Ползвам се от някакви облаги непочтено; върша кражби.— Старият помощник с тях ли държи? .. — С тях, сине! Къде ще се делят: бъркали са заедно в кюпа. А. Страшимиров, А, 858-589. Слагам / сложа (турям / туря, турвам / турна) в един (общия) кюп някого с (и) някой друг. Разг. Смятам някого за еднакъв с други, не правя разлика между него и други. — За Гита аз имам по-специално мнение .. Защо да я слагам в един кюп с тия мръсници? К. Калчев, СТ, 182. Първа мъжка гимназия беше единствената, която се яви по-масово на акцията — започна тя. — А така, де! — възкликна Къньо. — Пък аз си мислех, че си ни турила в един кюп с другите. А. Гуляшки, Л, 274.
— От пeрс. прeз тур. küp.