КЮПЀ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от кюп; кюпче, делвичка, гърненце. „Че ми дадете едно кюпе пари, та язе да си купа друг, ама без гьол не мога!“ Нар. прик., СбНУ XLV, 381.
