КЮПРЍЯ, мн. -ѝи, ж. Диал. 1. Мост.— Българи и власи правят нещо шушу-мушу: галиба мост ще строят на Свищов .. — А?— зяпва Мехмед и не може да се каже дали не е разбрал или не е чул. — Кюприя, мост ще правят. Хр. Бръзицов, НЦ, 304. Не можем да си обясним как е възможно, .., жителите на Асеновград да викат майстори резбари, за да спазаряват с тях иконостас, който ще се прави десет години и ще струва повече от една четирисводеста кюприя? Н. Хайтов, А, 23. Тогива царят зададе / на Кольо друга задача: / да иде Кольо, да иде на тихи бели Дунава / за нощ кюприя да стори. Нар. пес., СбНУ XLVI, 72.
2. Главна най-дебела греда на сграда. Две големи шепи [семе] събра, .. и го тури в бялото котле, дето висеше на кюприята в мазата. Б. Митов, ЛФ, 1977, бр. 1, 4. Нашият човек веднага се качи горе, отдолу увещават кравата: Стой! Стой! — и хвърлят въже на човека, та я завърза за кюприята. Й. Радичков, В, 153.
— От тур. köprü.