КЮРКЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Кожухар. Трябва да е нящо добро и хубаво, та затова са го назначиле. . Или пък са го турнале нящо на шапките и на дрехите, че нали е кюркчия — той разбира от такива работи. Т. Влайков. Съч. II, 151. Калпаците им [на турлаците] били качули. Тях ги работели не калпакчиите, а кюркчиите. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 303. Кой терзия, кой млади кюркчия, / Димитрия до три занаята, / ем терзия, ем млади кюркчия, / ем терзия, ем млад папукчия. Нар. пес., СбНУ XLV, 368.