КЮСТЀК, мн. -ци, м. 1. Остар. Верижка, синджир че на джобен часовник; ланец. Облечен беше в тъмносини потури .. На широките му гърди върху елека висеше като сребърна дъга тежкият кюстек на часовник. Б. Несторов, СР, 90. Този часовник бе завързан с кюстек през илика на неизбежната зиме и лете жилетка. П. Мирчев, СЗ, 59. Веднъж при изпитването на един ученик, който полагаше големи грижи за тоалета си и носеше часовник с позлатена верижка, .. ., дядо Славейков го изгледа през очилата и му извика: „Какви са тия кюстеци . по тебе бре?“ ЛН, 1927, бр. 11, 2.
2. Диал. Верига или въже за спъване на кон. Тогай си царо стана, / .., / влезна си в ледни яхъре, / яхна си коня Кулешана. / Та па се царо не сети, / че му йе коня заклопен / у тия златни кюстеци. Нар. пес., СбНУ XLIII, 439. Тогай рипна Бановики Петър, нема кога коня да си справи, / нема кога кюстек да му свали, / нема кога седло да му тури, на си яхна коня на голища. Han. пес, СбНУ ХLIII, 260.
— От тур. küstek. — Друга форма: кьостèк.