КЮЧЀК, мн. -ци, м. Турски танц, при който тялото и бедрата се кършат, извиват. Някога богат турски бей построява воденица на реката. . Сред голямата сенчеста градина иззидва мраморен басейн, а наоколо високи зидове — да могат през лятото ханъмите на воля да се гонят около дърветата, .. и да танцуват сластни кючеци край постланото на сянка бейово килимче. О. Василев, Т, 91. През лятото най-голямото и най-весело събитие биваше заминаването на циганите за жетва. . То биваше истинска ликуваща процесия, в която цялото циганско народонаселение, .., минаваше през града начело със зурли и тъпани и с кючеци от млади, стройни и пременени циганки. К. Константинов, ППГ, 59.
— От тур. köçek. Друга форма: кьочèк.