КЯР, кя̀рът, кя̀ра, мн. кя̀рове, м. Πростонар. Печалба, придобивка, облага. — С тия наши сто лири спечелихме още сто, такава беше работата, късметлия. Разделих аз кяра на две половини: петдесет на мене. петдесет за него. Д. Талев, ГЧ, 172.— По сбори и панаири, по друме и раздруме, цял живот кярове по гурбет гонят, а невяста крее край свекър и свекърва. П. Тодоров, Събр. пр II, 143. — Стига да има печалби, бате. Делбата е лесна работа. Ще се съберем един ден и ще си поразделим нещичко. Тъй ли мислиш ще върви то? Чакай де! Стига кяр да има. Д. Немиров, Б, 27. Ой ми ва вази момчета, / момчета двеста юнака, / туй лято без кяр остана, / дрехите ни са издраха. Нар. пес., СбНУ XXVI, 36.
— От перс. през тур. kâr.