КЯРЛЍЯ неизм. прил. Простонар. Който донася кяр, от който има кяр; доходен, изгоден. — Искам бяла престилка да му метна на гърба, доктор да го направя. .. Чукне те тук, чукне те там, чиста работа, кярлия работа! Н. Нинов, ΕШО, 86.
