КЯ̀РЯ̀, кя̀рѝш, мин. св. кя̀рѝх, несв., прех. и непрех. Простонар. Печеля, добивам печалба, имам кяр; спечелвам, кярувам. Той ме измери от глава до пети, .. и вместо поздрав попита: — Ти политика ли си? — Политика — отговорих аз, като схванах, че моят бъдещ съкилийник е криминален престъпник. . — Чудя ви се на вас политиките! Айде, ние ядем бой от полицията и има защо — крадем, за да кяриме нещо. А вас за какво ви бият? Големи абдали сте, ей! Д. Жотев, ПМИ, 24. А на излизане от съда двама свидетели се разговаряха: — Byтe, пак кярихме по един лев! — Лев — лев, кой ти го дава! Тонич, ББК, 181. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред Кир Цено Сламата, че кярил само от цената на виното 13 500 гроша. М. Георгиев, Избр. разк., 107. „Бати в Калофер отиде, / да купи овни чукани /. . , / евтино да ги купува, / по-скъпо да ги продава, / кярове да си кярува.“ Нар. пес., СбВСт, 532.