КЯТЍБ м. Остар. 1. Писар; кятибин. Търговци брояха пари в някой ъгъл, кятиби пишеха писма, някой удряше печат, други — палец. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 18.
2. Писане; писмо. Той [Ехтем ефенди] често казваше и пред двете си жени, и пред приятелите си в кафенето: — Знам аз кое какво е. Ама ха де! Да бях учил аз кятиб и каймакамин можех да стана. Д. Талев, И, 78.
— От араб. през тур. kâtip. Други форми: кятѝп, кетѝп.