КЯФЍР м. Остар. Неверник, гяур; кяфирин. Той [Арап ага] заповяда на орачите си да навлязат при пролетната оран тук и там — заграби нови няколко селски ниви, .., но кехаите от съседните чифлици дотичаха един след друг: — Какво става, Хайредин ага! Тия твоите кяфири са влезли в наша земя?! Д. Талев, ПК, 521. Турците ни попържат, / казват ни кяфире, че не щеме техните / паши мюзефире. Л. Каравелов, Съч. I, 85. Дотогава, докато името гяур и кяфир са в устата не само на простите, но и на самите от по-горни кръгове турци, дотогава думата мир ще бъде дума само изречена или написана на бяла книга!... НБ, 1876, бр. 26, 102.
— От араб. през тур. kâfir.