Л, мн. няма, ср. 1. Дванадесетата буква от българската азбука, с която се означава съгласната л (изговаряна лъ). Печатно л. Ръкописно л. Главно л.

2. Фон. Сонорна плавна съгласна. Палатално л. Билатерално л. Униларно л.


Източник: Речник на българския език (онлайн)