ЛА̀БАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Хлабав. Короната .. прогони бившето министерство с претекст пред обществено мнение, че държавната политика по македонския въпрос е била много лабава. Пряп., 1903, бр. 32, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)