ЛАБИА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Езикозн. 1. За звук — който се учленява с участието на устните; устнен. При образуването на гласните вземат участие и устните .. По участието на устните в образуването на гласните ο и у, като се издават напред и се закръглят, те се наричат устнени (лабиални) или закръглени гласни. Л. Андрейчин и др., БГ, 11. Устнени (лабиални) съгласни. Тук спадат съгласните п, б, ф, в, м. Л. Андрейчин и др., БГ, 21.
2. Спец. Устнен. Много видове насекоми имат такива сензили и по челюстните си придатъци — максиларните и лабиалните палпи. При тях обонятелните реакции изчезват напълно само след като бъдат отстранени освен антените още и челюстните придатъци. HTM, 1968, кн. 5, 18-19.