ЛАБИОДЕНТА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Езикозн. За звук — който се произнася с допиране на долната устна до горните предни зъби; устненозъбен. Съгласните в и ф са лабиодентални.
— От лат. labium 'устна' + dentalis 'зъбен'.
