ЛА̀ЙКА1 ж. 1. Тревисто растение от семейство сложноцветни с бяло венче и жълта, силно изпъкнала средна част на съцветието. Marticaria chamоmilla. Във въздуха трептеше лека мъглица, носеше се дъх на цъфнали бурени, дива лайка, ярко блестяха твърдите люспести крила на насекомите. Ив. Мартинов, БК, 47. Твърде интересни са приспособленията у така наречените растения ефемери, към които се отнася лайката. Хр. Дилов и др., PB, 29. // Единичен, отделен стрък с цвят от това растение. Това лято бе поникнала хубава буйна трева, имаше много лайки. К. Калчев, ЖП, 140. — Стрък бяла лайка, малко едно цвете, което се полюляваше от вятъра и ту се възвиваше, ту показваше цялото си венче срещу погледа на Люцкана. Й. Йовков, ПК, 103.
2. Цветовете на това растение, които се използват като отвара за чай, в народната медицина, козметиката и др. Околовръст стените имаше нисък одър, а над него — полица, отрупана с китки сушени билки, от които в цялата стая миришеше на копър, на сминдух и лайка. Ст. Загорчинов, ДП, 92. Правенето на гаргари с топъл чай от лайка и смученето на дезинфекционни бонбони е със съмнителна профилактична стойност. Пр, 1952, кн. 5, 51.
3. Разг. Отвара от цветовете на това растение. Любовницата и действената силна личност отстъпват на майката. Любовта на трите образа гравитира надолу, към земята, не към висините; към семейството, добре скътания с люлчица дом и кафеничето с лайка. Ст. Грудев, АБ, 169. Правя гаргара с лайка.
ЛА̀ЙКА2 ж. Фотоапарат с такава марка. Гледката беше много красива и той щракна няколко пъти с лайката си.
— От рус. лайка.