ЛАЙНОША̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Събир. Много лайна на едно място. — Христак хитро светнаха сините му [на Михко] очички ако ти пририпа сърценцето за папироска, обади се... Ще поринеш зарад мен лайношака на кравите един път и ще ти дам една! Ил. Волен, МДС, 184-185.


Източник: Речник на българския език (онлайн)