ЛАЙНЯ̀Н, -а, -о, мн. лайнѐни, прил. 1. Простонар. Който се отнася до лайно. Лайняна миризма.
2. Който е изцапан с лайна. — Преоблечи това дете — стига е седяло с лайнените дрехи.
Прен. Руг. За характеризиране на някого като недостоен, за изразяване на презрително, оскърбително отношение спрямо него. Ударите се засипаха по главата му бързо, един след друг. От изненада не се и бранеше .. — Дядо ти и лайняният ти баща — чу момъкът — са били ратаи при мене... Г. Крумов, Т, 153-154.
◊ Носът ми не се стига с лайняна клечка. Простонар. Грубо. Ирон. Прекомерно съм се възгордял, надул, държа се надуто, горделиво. С лайняно въже да ме завържеш, ще го прегриза. Диал. Грубо. Буен съм, упорит съм, не можеш да ме спреш, непременно ще направя това, което съм решил.