ЛАКЀЙ, -ѐят, -ѐя, мн. -ѐи, м. 1. Слуга в специално облекло, обикн. ливрея. Не без вълнение той влезе през портата с мраморни корнизи отгоре, дето го посрещнаха лакеи във фракове и с бели вратовръзки. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 82. Вратата към салона се отвори и величественият лакей, който стоеше зад нея, веднага тупна в пода с жезъла си и гръмко извика с тържествен църковен баритон: — Президентът! С, 1972, кн. 9, 205. Най-напред мина лакей с извехтяла вече, но чиста и добре стъкмена ливрея, .., после идваше графинята. П. Вежинов, ЗЧР, 70. Аз съм забравил чековата си книжка. И ето че един лакей със смокинг и снежнобял нагръдник ме моли най-вежливо да напусна първа класа. Б. Шивачев, ПЮА, 33.
2. Прен. Неодобр. Раболепен човек; угодник, подлизурко. На Станкулов му трябват безгръбначни лакеи, а не хора с чест и достойнство. М. Марчевски, П, 266.
— От исп. lacayo през фр. laquais или рус. лакей.