ЛАКЀЙНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Неодобр. Угаждам някому с подмазване; раболепнича, угоднича. Клиентът самодоволно потриваше брадата си и видимо се радваше, че все още има хора, които могат да лакейничат и да се мъчат да му угаждат. ОФ, 1949, бр. 1484, 2. Но нима да любиш своя народ значи да лакейничиш пред него? П. Росен, ВПШ, 27.