ЛАКИРО̀ВКА ж. 1. Слой лак1 върху предмет. Преди още да започнат обиска, секретар-бирникът измъкна малък пистолет с тъмна лакировка, дигна го и го подаде на синеокия момък. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 256.
2. Книж. Прен. Представяне на нещо в идеализиран, разкрасен вид, неотговарящ на действителното състояние; лакиране. Имаше много други и интересни спорове, .. Например за борбата между схематизма и лакировката. Г. Белев, KP, 7. Тенденцията на разкрепостяване на плоските норми на безконфликтността и лакировката е хубава, но когато по нея тръгнат писатели, .., идейно нестабилни, тогава много лесно могат да се минат границите. ЛФ, 1956, бр. 9, 2.