ЛАКИРО̀ВЧИК, мн. -ци, м. 1. Рядко. Лице, което обработва, покрива предмет с лак1 (във 2 знач.); полировчик. Политурата на мебелите се е изтъркала. Трябва да се потърси лакировчик.
2. Прен. Книж. За човек, който преиначава действителността, като я представя нереално разкрасена. Напоследък все по-плаха е интонацията ни, когато трябва да споменем на литературни събрания или в печата понятието „положителен герой“ .. Страхуваме се да не ни вземат за догматици, конюнктурщици, лакировчщи. ЛФ, 1968, бр. 30, 2.
— От рус. лакировщик.